|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Постила му черги, а той тръгва надалеч
Натваря Стоян, Стояне,
петдесет коли със жито,
още петдесет с бял ориз.
Слънцето трепти, захожда,
Стоян кервана изведе.
Друмка на порта седеше,
руса си коса разплита,
бистри си сълзи ронеше
и си на Стоян думаше:
- Стояне, любе Стояне,
слънцето трепти, захожда,
а ти кервана извеждаш,
мене на кого оставяш?
Стоян на Друмка думаше:
- Аз те, любе, оставям,
оставям, любе, нареждам
на две ми майки мащехи -
на мойта, любе, и на твойта.
Равнец, Бургаско (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|