* * *

Постила му черги, а той тръгва надалеч

- Като отодяш, Иване ле,
тук надолу, в Цариград,
а пък мене, мило либе,
ти на кого оставяш?
- Оставям те, мило либе,
на две майки мащехи.
- Опустели ти, Иване ле,
дур две майки мащехи,
кога не сме, мило либе,
ний със тебе наедно.
Да постелем, Иване ле,
килимяно дюшеци,
да си турим, мило либе,
масуряно възглави,
да си легнем, Иване ле,
един до друг по-близо,
да си бръкнем, мило либе,
един на друг в пазуви.
Ти ще извадиш, Иване ле,
две червени ябълки,
аз ще извадя, мило либе,
златен палур с ракия.
Да разрежем, Иване ле,
две червени ябълки,
да изпием, мило либе,
златен палур с ракия.
Както й сладка, Иване ле,
червената ябълка,
така силно, милно либе,
аз жалея за тебе!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013