* * *

Постила му черги, а той тръгва надалеч

- Защо си стягаш, либе ле,
вранята коня, либе ле?
- Стягам я, либе, стягам я,
че ще ида с нея на фронта.
- Ти като отиваш на фронта,
мен на кого оставяш?
- Тебе те, либе, оставям
при двете майки рождени.
Сутрина рано, кат станеш,
на двори, либе, пред порти,
ще видиш, либе, мъгла паднала.
Не мисли от Бога паднала,
това са моите тъги големи.
За тебе, либе, по тебе
сутрин като ще станеш, либе,
на двори, либе, пред порти
ти ще да видиш, либе ле,
роса, либе ле, паднала -
туй са моите сълзи, либе ле,
по тебе, либе, за тебе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013