|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Постила му черги, а той тръгва надалеч
- Аз ти постилам шарените черги
да легаш, либе, да легаш,
да легаш ти, Мануш войвода,
а ти йостегаш враната коня,
да бегаш, либе, да бегаш,
да бегаш ти, Мануш войвода.
А мен на кого, млада, оставяш,
та бегаш, либе, та бегаш,
та бегаш ти, Мануш войвода?
- Тебе оставям на твоята макя,
на твоята, севдо, и мойта. (2)
- Кой ке ти биде стара майчица,
и либе Мануш, и деца? (2)
- Мене ке е макя Пирин планина,
а либе - пушка мартинка,
а деца - дребни патрони.
Обидим, Разложко (НПЮзБ 1, № 216 - "Мануш войвода");
трансформирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|