|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Постила му черги, а той тръгва надалеч
Ливен Гьорги, ливен жива разде=, ливен жива раздела,
Гьорги си седле враната коня да крене.
Насреща му Калинчица девойка,
та на Гьорги вели, вели, говори:
- Ливен Гьорги, ливен жива раздела,
като си седлиш врана коня да бегаш,
на кой мене луда-млада оставяш?
- Оставям те, прощавам те на моята майка, на твойта.
Ако ти са дип нажале за мене,
та се качи на висока бърчина.
Дек ке видиш ситна роса дек росе,
нимой да речеш от Бога е росата -
онова са моите сълзи за тебе.
Дек ки видиш темна мъгла дек мъгле,
нимой да речеш от Бога е мъглата -
онова са моите тъги за тебе.
Ново Ходжово, Санданско; инф. преселн. от Старо Ходжово; хороводна,
великденска (НПЮзБ 2, № 1060).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|