* * *

Постила му черги, а той тръгва надалеч

- Аз ти постилам шарени черги,
да лягаш, любе, да лягаш,
ти си стягаш враното конче,
да бягаш, любе, да бягаш.
Защо ме мене сама оставяш,
трудна, на осем месеца?
- Азе те тебе, любе, оставям,
при моята майка, при твоята.
- Бог да убие моята майка и твоята,
когато тебе те няма при мене,
две думи да си продумам.
- Ако е мъжка рожбата,
хабер ще ми, любе, изпратиш,
армаган да му допратя,
армаган жълта жълтица.
Ако е женска рожбата,
пак хабер да ми допратиш,
армаган да ти изпратя,
армаган - тамян и восък,
свещица да й запалиш,
с тамяна да я прекадиш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013