Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Постила му черги, а той тръгва надалеч
Юнак си конче седлае,
невеста с борина светеше
и си на либе говори:
- Я ти постилам, либе ле,
мека постеля да легнеш,
па ти си конче седлаеш,
на далек да си побегнеш.
Пустото наше венчило,
кога не си си у дома!
Момина клисура, Пазарджишко (Ангелов-Вакарелски, Лирика, № 190
- "Раздяла след венчило").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|