* * *

Постила му черги, а той тръгва надалеч

Язе ти постилам шарени черги,
да легаш, любе, да легаш,
а ти си стегаш враното си конче,
да бегаш, любе, да бегаш.
Ти като бегаш, мене остаяш,
да жалим, либе, да жалим...
Ка станеш заран - слана по поле
паднала, либе, легнала
Ти да не мислиш тая е слана
от Бога, либе, паднала.
Тая е слана от мойто сърце,
от мене, либе, за тебе.
Ка видиш заран - роса по поле
паднала, либе, легнала
ти да не мислиш тая е роса
от Бога, либе, паднала.
Тая е роса от моите очи,
от мене, либе, за тебе.
Ка видиш заран - мъгла по поле
паднала, либе, легнала,
Ти да не мислиш тая е мъгла
от Бога, либе, паднала.
Тая е мъгла от мойта мъка,
от мене, либе, за тебе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013