* * *

Постила му черги, а той тръгва надалеч

- Аз ти постилам шарени черги,
да лягаш, либе, да лягаш,
а ти стягаш хранено конче,
да бягаш, либе, да бягаш.
Ти като бягаш, мен при кого оставяш,
да стоя, либе, да чакам?
- Аз те оставям при дветях майки,
при твойта, либе, при мойта.
- Ти, кога видиш мъгла по полето,
паднала, либе, легнала,
ти да не мислиш, че е от Бога
паднала, либе, легнала -
това са мойте тежки въздишки
у мене, либе, за тебе.
Ти, кога видиш роса по полето,
паднала, либе, легнала,
то туй са мойте горещи сълзи,
от мене, либе, за тебе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013