* * *

Постила му черги, а той тръгва надалеч

Либили се двама млади
от мънички до големи.
Дошло време да се вземат -
баща сина си не жени,
майка дъще си не дава.
Те са се двама додумали
в пуста гора да избегат.
- При кого ме, либе, оставяш,
да седим, либе, да чекам?
- Аз те оставям при две майки,
при мойта, още при твойта.
Ти, като видиш по поле мъгла,
паднала, либе, легнала,
това са моите тежки въздишки
от мене, либе, за тебе.
Ти, като видиш по поле роса,
паднала, либе, легнала -
това са моите горещи сълзи
от мене, либе, за тебе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013