* * *

Постила му черги, а той тръгва надалеч

- Аз ти постилам, Мико, да легаш,
ти стегаш коня да бегаш,
при кого мене клета оставяш?
Да седа Мико да чакам.
- Аз те оставам, Цвето,
при двете майки стари,
при мойта, Цвето, и при твойта!
Ако за мен ти примъчнее,
изскочи, Цвето, извън село,
ако се гъста мъгла зададе,
да не мислиш, че е от Бога,
от Бога, Цвето, паднала,
паднала, още легнала,
това са мойте въздишки,
от мене, Цвето, за тебе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013