* * *

Постила му черги, а той тръгва надалеч

- Аз ти постилам шарени черги,
да лягаш, либе, да лягаш,
да лягаш, ти, Мануш войвода,
а ти си стягаш враната, коня,
да бягаш, либе, да бягаш,
да бягаш, ти, Мануш войвода.
Ти който ке бягаш, мен на кой оставяш,
оставяш, либе, оставяш,
оставяш, ти, Мануш войвода.
- Яз като ке бягам, тебе те оставям,
на моята майка и на твоята,
на твоя татко и на моя,
мене ми е майка Стара планина,
а ти си, Севдо, тънката пушка,
а куршуми, Севдо, дребни черници.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013