|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Постила му черги, а той тръгва надалеч
- Аз ти постилам шарени черги
да лягаш, любе, да лягаш,
а ти си стягаш враното конче
да бягаш, любе, да бягаш,
ах, като бягаш, мене на кого оставяш
да плача, любе, да жаля?
- Тебе те оставам на двете майки,
на твойта, любе, на мойта.
Ах, като видиш мъгла на полето,
паднала е, любе, легнала е -
това са мойта тежки въздишки
за тебе, любе, за тебе!
Ах, като видиш роса на полето
да ни кажеш, че това е роса от Бога,
това са мойте ситни дребни сълзи
от мен, любе, за теб.
Ах, кат се върна, любе Цветанке,
Цветанке, пак ще те прегърна.
Черни Осъм, Троянско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|