* * *

Постила му черги, а той тръгва надалеч

- Аз ти постилам шарени черги
да легнеш, либе, да легнеш,
да легнеш, Дойчин войвода.
А ти си стегаш вранята коня
да бегаш, либе, да бегаш,
да бегаш, Дойчин войвода.
Ти като бегаш на кой ме оставяш
кат бегаш, либе, кат бегаш,
кат бегаш, Дойчин войвода?
- Аз те оставам при двете майки,
при мойта, севдо, при твойта,
при двете, севдо голема.
- Пусти ти били и двете майки,
и мойта, либе, и твойта,
и двете, Дойчин войвода!
Като ми нема пръвото либе,
до мене, либе, до мене,
до мене, Дойчин войвода!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013