|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Постила му черги, а той тръгва надалеч
Като си стягаш вранятя коня
да бегаш, Йован, да бегаш,
да бегаш, севдо голема,
ой, ами мене, кому мен млада
оставяш, Йован, оставяш,
оставяш, севдо, оставеш?
- Оставям си те на двете макьи
мащехи, Яно, мащехи,
мащехи, севдо, мащехи.
Оставям си те на двата бащи
очови, Яно, очови.
- Ай, ага видиш ситна ми роса
де роси, Йован, де роси,
де роси, севдо, де роси,
я тава си се моите сълдзи
за тебе, Йован, за тебе,
за тебе, севдо, за тебе.
Ой, ага видиш темна ми мъгла
де мъгли, Йован, де мъгли,
де мъгли, севдо, де мъгли,
я това си е моята тъга
за тебе, Йован, за тебе,
за тебе, севдо, за тебе.
Баня, Разложко; жътварска (НПЮзБ 2, № 115).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|