* * *

Постила му черги, а той тръгва надалеч

Иван се с мило либе разделя
и на либе тихо-лепо приказва:
- Отивам си, бяла Радо, отивам
днеска-утре, бяла Радо, надолу,
теб оставям на две майки-мащехи
и на трета, бяла Радо, свекърва.
А Рада му тихо-лепо говори:
- Тежко мене, Иване ле, и горко,
на две майки, Иване ле, мащехи
и на трета, Иване ле, свекърва,
кога не е сам си Иван при мене
да ми свири заран-вечер с кавали,
да думаме верни думи сговорни.
Иван Ради тихо-лепо говори:
- Оставям ти врана коня хранена,
оставям ти тънка пушка бойлия
и оставям остра сабя френгия;
па кога ти на ум дойде за мене,
ти облечи всичка моя премяна,
па нарами тънка пушка бойлия
и препаши остра сабя френгия
па се качи на вран коня хранени
и си излез на връх Стара планина,
па погледай горе-долу към Тунджа -
ще съгледаш до два огня, да горят
ще съгледаш до две стада, да лежат
и ще чуеш две кучета, да лаят,
и ще чуеш два кавала, да свирят;
щото ти е, бяла Радо, отляво -
това ти е, бяла Радо, мил братец;
а що ти е, бяла Радо, отдясно -
това ти е, бала Радо, либето.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013