* * *

Поискал цвете - дала му коприва

Пусто лудо, пияно,
гиздаве се галехме,
се три, четри години,
в петана е търнало,
търнало да се опива.
Щиш да се, лудо, примажиш,
по брегове и ярове,
по синине ледове,
по високине бърчини,
по длибокине падини.
Вчера минах, поминах,
ти бе, любе, в бахчана,
та босилек садеше,
садеше и разсадаше.
Откъци ми щълбица,
накичи ми кичица
и ми я през плет прехвърли -
ще да я махна през лице
и ще я клада в пазушка.
Ага я махнах през лице,
ожули ми се лицену,
кога я кладах в пазушка -
изгоря ми сърцено.
Сва ни е било босилек,
най ми е било коприва.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.04.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013