* * *

Поискал цвете - дала му коприва

Отдолу иде лудо-младо,
на бял кон постоява.
Мома Станка в градинчица,
китка босилек береше...
Отговаря лудо-младо
- Станке ле, момне хубава,
набери ми китка босилек,
шестум ти реда къмшица,
откъсни ружа черноока!
Кончето му й продумало:
- Станке ле, момне хубава,
девет сме села минали,
девет сме моми излъгали,
и ти си, Станке, десета!
Момче на конче продума:
- Ах леле, леле, конче ле,
пак ще да те натваря
със триста оки люта сол,
със триста дребни ориз,
през баир ще те прекарам,
конче ле, ще те попитам:
"Тежи ли ти твара, конче ле,
както тежат тез думи на мене!"
Че го конче натвари
със триста оки люта сол,
със триста дребни ориз,
че го през баир прекара,
че го конче попита:
"Тежи ли ти твара, конче ле,
както тежат тез думи на мене!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.04.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013