* * *

Поискал цвете - дала му коприва

Снощи си идях, мале мо,
от нива, мамо, от угар,
мома в градинка седеше,
сминова китка виеше,
сминова, калафирюва,
с червен я конец довива.
Ази й рекох, мале мо:
"Како льо, ямур хубава,
я дай ми, како, таз китка,
таз китка, таз сминовина."
Я тя ми рече, мале мо:
"Байне ле, бачо Иване,
я ела близко към плета,
разгърни бели пазови,
да ти я хвърля в пазови."
И аз отидах, мале мо,
разгърнах бели пазови -
не било китка сминова,
най било гръцка коприва,
изгори ме, опали ме,
направи ме прах и пепел,
прах, пепел и сухо дърво -
вземи брадва, отсечи ме,
на огъня наклади ме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.04.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013