* * *

Поискал цвете - дала му коприва

Снощи си идех, мале мо,
от нива, мамо, от оран,
мома в градинка седеше,
сминова китка виеше,
сминова, калафирюва,
с червен я конец довива.
Ази й рекох, мале мо:
"Како льо, ямур хубава,
я дай ми, како, таз китка,
таз китка, таз сминовина."
Я тя ми рече, мале мо:
"Байне ле, бачо Иване,
я ела близко към плета,
разгъни бели пазухи."
И аз отидох, мале мо,
разгърнах бели пазухи,
тя ми я хвърли в пазухи.
Не било китка сминова,
най било гръцка коприва.
Изгори ме, опали ме,
направи ме прах и пепел,
прах и пепел, сухо дърво,
вземи брадва, отсечи ме,
на огъня наклади ме!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.04.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013