|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Поискал цвете - дала му коприва
- Тодорке ле, либе ле,
като си ме й не взела,
защо си ме й любила, Тодорке? (2)
Що не си ми казала
подире ти да не дохождам,
денете да си ни губя, либе ле, (2)
денете още нощите?
Тодор на Тодорке думаше:
- Денем се оре, копае, либе ле, (2)
нощем се нищо ни прави.
Снощи край вази преминах,
ти беше в равна градинка,
смесена китка кичеше.
ази ти китка поисках,
Пък ти ми китка не даде,
най стрък коприва откъсна
и нея ми в ръка не даде,
най е през плета прехвърли.
Тя не ми падна в ръката,
а най ми падна в пазвата,
че ми изгори сърцето.
Да даде Господ, либе ле,
както изгори ти мене сърцето,
да изгори Господ пък тебе
във проклето сърчице, Тодорке!
Паскалевец, Павликенско; хороводна (Стоин-ССБ, № 2104).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.04.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|