* * *

Овчар (юрук) и Дели Димо коруджия

Суберали са се, суберали
на високата планина,
овчарье ъс кехаите;
там ми ядея, пиева
и добра дума думаха:
- Кой знае трева зелена,
при трева вода студена?
Той каза най-малинкуту,
най-малинкуту овчарче:
- Аз си знам трева зелена,
ъв бейличките чаирье,
ъв сае султан кория...
- Димо льо, грозен коруджи,
не дава пиле да връкне,
не дава чувяк да замине.
Стоян овчарье не слуша,
намами Стоян, намами
иляда овци с ягнета
и шестотин рогати;
та ги разпусна, Стояне,
низ сие бейлик чаирье,
ъв сае султан кория.
Тъй си се Стоян покачи,
на сва ми мермер каменче
ъс медну кавалче да свири,
и през кавал дума думаше.
Димо на пуса седеше,
та ми Стояна удари,
от лява страна в ръката.
Стоян се руком изрука:
- Димо льо, Димо коруджи,
коруджи Димо, кеседжи,
излези, Димо, на мейдан,
борба да си се поборим!
Който ми борба надбори,
той са ми чува чаирье,
чаирье, още кория.
Излезе Димо на мейдан,
та се ванали, борили,
до три деня и до нощуве,
та ми го Стоян надбори,
та му главата отряза
и му сърцето извади.
Че ми ги Стоян закопа
на стадото му стъргата,
черек го по черек напраи,
та си ги Стоян накачи
на султанската кория -
кой помне, замне,
връчакат ебреть да вземат...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.06.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014