* * *

Овчар (юрук) и Дели Димо коруджия

Юруче стадо пасеше,
в оная бейляр кория,
стадо му кротко пасеше;
юруч на камък седеше
с меден си кавал свиреше,
и на стадо думаше:
- Паси ми, стадо, паси ми,
бейлярска росна тревица.
Димо след камен седеше,
пушка си в ръка държеше
и на пушката думаше:
- Пушко ле, пушко явзала,
дето те държа - там удри!
Юруч кавала свиреше,
и през кавал думаше:
- Димо ле, Димо коруджи,
де да си, Димо, туряли,
вакъл ще овен да хвана,
печеница да го опека,
да ядем, Димо, да пием!
Димо юруче не слуша,
той си юруче удари.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.06.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014