* * *

Овчар (юрук) и Дели Димо коруджия

Слънцето трепти, захожда,
Атанас войвода излиза
от Копелийска кория.
Право с очи сочеше,
към султанските шилета
и на Димитър думаше:
- Димитре, царски овчарю,
нещо ще те попитам,
правичко да ми обадиш,
че ти главата отсичам
като на птиче летниче!
Ходи ли скоро в селото,
в село Мусокоджала,
дали е в село султана,
султана, твоя господар,
да ида, да го уловя?
Димитър на Атанас думаше:
- Атанасе, стар войводо,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да не излъжа -
султана днес ще да дойде
при своите вакли сюрии,
да хване овен маторен,
курбан да го заколи.
Атанас на Димитър думаше:
- Димитре, царски овчарьо,
я ме скрий в твоите кошари,
дано си късмет хванем,
него за курбан да заколим,
на свят ден - на свети Илия.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.06.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014