* * *

Овчар (юрук) и Дели Димо коруджия

Събрали се, мари, все овчари,
все овчари, все другари
на личен ден, на Великден, (2)
на Великден, на Гергьовден.
Заклали са шаро агне,
опекли го, препекли го,
седнали са все овчари,
че яли са, че пили са,
че яли са шаро агне,
че пили са руйно вино.
На баш седи кехаята,
отговаря кехаята:
- Ой ви вази, все овчари,
все овчари, все другари,
не ходете в корията,
в корията, в кадънинта,
че тя има нов коруджий -
дели Димо коруджия,
коруджия, куршумджия!
Срещу него Али калфа,
Али калфа, друга вяра,
той не слуша кехаята,
че си грабна дрянов кривак,
че си забра сиво стадо,
закара го в корията,
в корията, в кадънинта,
закара го, натири го.
Де го видя дели Димо,
той помери Али калфа,
удари го във мамата,
във мамата, във лявата.
Ах, че скочи Али калфа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.06.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014