* * *

Овчар (юрук) и Дели Димо коруджия

Седнали са все овчари,
все овчари, се кехаи -
ядат, пият, веселят се.
Отговаря Ени калфа:
- Ой ви вазе, ви овчари,
ви овчари, ви кехаи,
тембих дойде от султана,
да не ходи сиво стадо
в корията султанова,
че там седи Дели Димо,
Дели Димо коруджия,
коруджия, нишанджия.
Всичките се послушали,
Йени калфа не послуша,
че помами сиво стадо.
И засвири с меден кавал -
заведе го в корията,
в корията, султановата.
Кавал свири и говори:
- Де си, де си, Дели Димо,
Дели Димо куршумджия,
куршумджия, нишанджия,
де си, де си, за да дойдеш?
Де го зачу Дели Димо,
посрещна го с тънка пушка,
посрещна го, умери го,
умери го в сърцето.
Че извади Ени калфа,
и извади бяла кърпа,
че затули куршум рана,
че си грабна дрянов кривак,
че пристигна Дели Дима,
пристигна го, удари го,
че си падна Дели Димо.
Че си оттули Ени калфа,
че си оттули люта рана
и си казва на Дели Дима:
- Лежи, Димо, да лежиме!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.06.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014