* * *

Овчар (юрук) и Дели Димо коруджия

Стоян йолдаши думаше:
- Бре, хайде, хайде, йолдашлар,
я ще да подим, да подим
на беглицката кория, (2)
стадото да си напасем,
иляда овци с ягънца.
Йолдаши Стоян думаха:
- Стояне, Стоян кехая,
там има Димо коруджи,
не дава пиле да кацне,
дилке ле стадо да пусни.
Че стана Стоян, замами
негово стадо голямо,
та че отиде, отиде
на беглицката кория.
Той ми възседна, Стояне,
засвири медни кавале,
от кавал дума думаше:
- Излези, Димо, излези
на мейдан да се поборим;
ако ме борба надбориш,
я ще ти, Димо, харижа
моето стадо голямо;
ако те борба надборя,
ще ти обзема, обзема
твойта беглицка кория.
Още си дума думаше,
от балкан пушка пукнала,
удари Стоян у сърце.
Стоян си дума думаше:
- Димо ле, Димо коруджи,
излези, Димо, излези
на мейдан да се поборим.
Тва не е сърце юначко -
от балкан пушка да върлиш!...
Излезе Димо коруджи,
хванали, та се борили
три деня и три нощови.
Стоян се борба бореше
и раните си спираше.
Като си борба бореше,
Стоян го жално нажали
и още ядно наяди,
извади остри ножове,
насяка Димо коруджи,
та го закачи, закачи
на султанската кория.
- Бре, айде, айде, йолдашлар,
соберете се при мене,
ще ви хариза, хариза
тая султанска кория
и мойто стадо голямо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.06.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014