* * *

Овчар (юрук) и Дели Димо коруджия

Юруче стадо пасеше
във Султан честа кория,
зелена трева пасеше,
студна го вода поеше.
Отде го зачу, бре, Димо,
бре, Димо, млад кураджие.
Намери пушка бойлие,
та си удари юруче
в лева страна, в сърцено.
Юруче било хитричко,
хитричко и разумничко,
извади кърпа ленена,
та си превърза ранине,
че си се руком изрука:
- Йолдашлар, беним кардашлар,
стадоно ми е броено -
хиляда и петстотини.
Хиляда вакли овньове,
петстотини - шилета.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.06.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014