* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Какво е чудо станало,
в едно село Видинско,
с тези двама влюбени,
Донка и Димитър, двамата.
От малки заедно играят,
докато двамата отраснат.
Че са се вярно влюбили -
където Донка да иде,
но хоро и на седенки,
Димитър и той отива
и се до Донка улавя.
Двама на едно играят
и си сладичко хортуват.
Но сън им мира не дава,
когато Донка заспива,
Димитра Донка сънува.
Когато Димитър заспива,
все Донка Димитър сънува,
в съня си сладък я бълнува,
че негова Донка хубава,
тя се пред него явява.
Кога се от сън събуди,
сал една черга вълнена.
Димитър на Донка думаше:
- Донке бе, мила Донке бе,
я кажи, Донке, на вашите,
да се ний двама вземеме.
Донка на майка си думаше:
- Хайде ме, мамо, сгодете,
за Димитър, моя любовник.
Ази Димитра обичам
и искам него да взема.
Мама на Донка думаше:
- Димитър е, Донке, сиромах,
не ще ти вземем ний него.
Ний ще ти вземем Никола,
Никола, баш болярчето.
Никола е, Донке, имотен,
той има ниви и ливади,
пари има Никола,
живота добре ще караш.
Донка на мама думаше:
- Не ща го, мамо, не ща го,
Никола е, мамо, чер, грозен.
Ази си искам Димитра,
Димитра, моя любовник.
Хляб и сол, мамо, да ядем,
ще ми се види като мед.
Силом са Донка сгодили,
за Никола, баш болярина.
Девет са я була булили,
тя си булата скъсала.
Десето було забулят,
и я на църква завеждат.
Димитър, и той отива,
кога го Донка съглежда,
Донка на попа думаше:
- Венчавай, попе, недовенчавай!
И си при Димитра отива
и на попове пак дума:
- Попове, стари попове,
бъдете всички готови -
с Димитра ще ни венчайте.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013