* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

- Весела Стойне, весела,
защо ми не си весела,
като снощната вечеря,
снощната и по-оная?
Стойна свекърви думаше:
- Майно льо, стара драгайо,
кога ме питаш, да кажа,
защо си не съм весела,
като снощната вечеря,
снощната и по-оная.
Снощи на субап ходихме,
на субап, на момин годеж -
какви юнаци аз видях,
какви невясти водеха...
Опрани, незакърпени,
умити, неоплетени,
скъсани като циганки,
рошави като чумата!
Ами аз ква съм невяста,
та какво харо аз водя -
харо ми й гнило купище!
Свекърва Стойни думаше:
- Булне ле Стойне, булне ле,
не гледай, булне, юнаци -
юнак е гола тояга,
ами си гледай харото,
харото като хората -
харото й пълно с имане!
Стойна свекърви думаше:
- Пусто опустяло имане,
кога ми не е харото,
харото като хората -
имане по двор не ходи,
имане булка не води!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013