* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Мама Петранка думаше:
- Петранке, булко хубава,
я ставай, булке Петранке,
всичките булки станали,
студена вода донесли,
а пък ти, булка, още спиш,
още спиш, ненаспала се!
Петранка дума майка си:
- Майно ле, стара майчице,
стига си, майко, гълчала,
гълчала и ме мъмрала!
Снощи съм на хоро ходила,
вредом съм мъже гледала;
всичките мъже хубави,
нашия Тодор най-черен,
най-черен, мамо, най-грозен!
Аз ще го, мамо, оставя,
за други ще се оженя,
по-хубав, мамо, и по красив!
Мама Петранки пак дума:
- А мълчи, булка, не думай,
не думай, булка, тез думи,
че 'ка те Тодор зачуе,
главата ще ти отреже,
като на пиле петровско.
Я не му гледай хубостта,
хубостта, още скопостта,
а най му гледай имота,
имота, още парите.
Петранка дума майка си:
- Майно ле, стара майчице,
опустял му е имота -
като не му е живота, (2)
ръжда му яла парите!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013