* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Донка на майка продума:
- Хайде ме, мамо, посгоди
за мойто либе Димитър.
Майка на Донка думаше:
- Ази те, Донке, посгодих
на тоз Никола болярин,
че има ниви, ливади,
и пари има безбройни.
Донка на майка пак дума:
- Не ща го, майко, не ща го,
този Никола, черния,
този Никола, грозния.
Само хляб и сол да ям аз -
Димитру искам да ида!
Донкина стара майчица,
тя Донка не си послуша,
силом й було сложила,
силом я в църква завели.
Донкини всички родове,
всички на църква отишли,
и нейно либе Димитър,
тайно на църква отиде.
Пред тях се попа изправи,
изправи, още попита:
- Обичате се или не?
Никола гордо извика:
- Венчавай, попе, не питай!
Донка се назад обърна
и си Димитра съгледа,
право при него отиде -
с една ръка го прегърна,
с друга си ножче извади
и се у гърди удари!
А нейно либе Димитър,
по-остро ножче извади,
и той се в гърди удари,
и той до Донка припадна,
и си на Донка продума:
- Я лежи, Донке, да лежим,
майка ти да се нарадва!
Тя не е каил ставала
нас двама млади да гледа,
а най е каил станала
два гроба млади да гледа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013