* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Мама Петранке думаше:
- Ставай, Петранке, стига спа,
стига спа, не наспа ли се?
Всичките булки станали,
само ти, Петранке, още спиш,
още ненаспала се.
Петранка мама думаше:
- Майно ле, стара майчице,
стига си, мамо, гълчала,
гълчала и мъмряла.
Вчера на хоро отидох,
редом мъже съм гледала,
всичките мъже хубави,
нашият Тодор най-грозен.
Аз ще го, мале, оставя,
за други ще се оженя.
Мама Петранка пак дума:
- Я стой, Петранке, не думай,
не думай, Петранке, тез думи,
недей му гледа хубостта,
но най му гледай скопостта.
Петранка дума мама си:
- Опустял му е имота,
кога му нема живота,
ръжда му яла парите!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013