* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Мама Петранки думаше:
- Петранке, булка хубава,
стига спа, не наспа ли се,
всичките булки станали,
студена вода донесли,
сал ти още спиш.
Петранка мама си думаше:
- Мале ле, стара майчице,
стига си, мамо, мъмрала,
мъмрала, мамо, гълчала.
Снощи съм на хоро ходила,
наред мъжете гледала,
всичките мъже хубави,
моя Тодор най-грозен,
най-грозен, мамо, най-черен.
Язе съм, мамо, намислила
Тодора да си напусна,
за други да се оженя.
Мама Петранки думаше:
- Я не му гледай черността,
черността, мамо, грозота,
а най му гледай имота,
имота, мамо, парите.
Петранка мама си думаше:
- Мале ле, стара майчице,
ръжда му яли парите,
опустял му е имота,
кога не му е живота.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013