* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Мама Петранка думаше:
- Я ставай, Петранке, я ставай,
студена вода да донесеш,
а ти, Петранке, още спиш,
още спиш, не наспа ли се?
Петранка дума майка си:
- Стига си, мамо, мъмрала,
че аз съм ти, мамо, сърддита.
Снощи съм на хоро ходила,
много съм мъже гледала,
всичките мъже хубави,
наш Тодор, мамо, най-грозен.
Аз ще го, мамо, оставя
за други ще се оженя.
Мама Петранка думаше:
- Стой, Петранке, не думай,
не му гледай хубостта,
хубостта, още приликата,
най му гледай парите,
парите, още имането.
Килери пълни със злато,
кошари пълни със агнета,
яхъри с врани коне.
Петранка дума майка си:
- Пусто му имане остало,
ражда му пари изяла,
вълци му стадо изяли,
кога не ми е, майко, прилика!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013