* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

- Вчера съм, мамо, ходила
покрай селото на хоро,
тамо съм, мамо, видяла
всичките мъже хубави,
хубави, хубаво облечени,
сал моя Тодор, майно ле,
грозен и грозно облечен.
Не ща го, мамо, не ща го,
аз ще го, мамо, напусна,
за други ще се оженя,
за по-млад, мамо, по-хубав.
Кат зачу мама тез думи,
камък й падна на сърце.
- Не думай, дъще, тез думи,
тез думи, мама, отровни.
Я си гледай, мама, работа,
нали е барем имотен,
имотен, твърде паралия.
- Пусти му останали, мамо, парите,
парите, мамо, имота,
когато му не е живота.
Кога съм болна легнала,
него за доктор изпращам,
не ми води доктори учени,
най ми води врачки-гледачки.
Него за лекарства изпращам,
не ми носи лекарства аптекарски,
най ми носи билки и треви горчиви.
Не ща го, мамо, не ща го,
аз ще го, мамо, напусна,
за други ще се оженя,
за по-млад, мамо, по-хубав!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013