* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

- Мила Ено, мила тъго,
мила майчина кадъно,
севдим тейкова султано!
От бога да найде майка ти,
здравье не видел баща ти,
що не те даде за мене!
Отбираше, пребираше,
сиромах не бендисаше,
сиромах сум, бар юнак сум.
Найде зингин, та те даде,
имане гнило бунище,
кога йе харо на кътот,
кога йе чума на светот.
Ке идете, Ено, ке идете,
ке идете негде на гости,
низ село ке поминете,
ке излезе малко, големо,
турци, кауре да гледад,
ке речат, Ено, ке речат:
"Гледейте, море, видейте,
какво йе харо напреде,
с добра невяста по него,
не прилегала за него."
Сиромах сум, бар юнак сум,
на унери унерджиа,
на камено баш тавджиа,
на песните туркиджиа.
Ке идехме, Ено, ке идехме,
ке идехме негде на гости,
низ село ке поминехме,
ке излезе малко, големо,
турци, кауре да гледад,
ке речат, Ено, ке речат:
"Гледейте, малко, големо,
каков йе юнак напреде,
добра невяста по него,
йе прилегала за него,
халал му била на него."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013