* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Мама Петранке думаше:
- Петранке, булка хубава,
я ставай, ставай, Петранке,
ставай, не наспа ли се?
Люцките булки станали,
равни дворове помели,
студена вода донесли,
пък ти, Петранке, не ставаш.
Петранка се от къщи обажда:
- Стига си, мамо, мъмрила,
аз съм, мамо, кахърна,
вчера съм на хоро ходила,
редом хората гледала,
нашият Тодор най-черен,
най-черен, мамо, най-грозен.
Аз ще го мамо, парясам.
Мама Петранке пак дума:
- Стой, недей дума тез думи,
я не му гледай хубостта,
ами му гледай имота.
Кемери пълни със злато,
хамбари пълни със жито,
кошари пълни със стадо.
Петранка дума майка си:
- Пуст му останал имота,
като не му е живота!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013