* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Мама Петранка думаше:
- Булка Петранке, Петранке,
стига спа, не наспа ли се,
всички са булки станали
и си къщите ошетали,
и си вода студена донесли,
а ти ми, мале, още спиш.
Заран е бяла събота,
други ден е света неделя,
па ми се бяло опери,
па ми на събор излезни.
- Аз съм, майко, ходила,
родом съм мъже гледала,
всички са мъже хубави.
Нашият Тодор най-грозен,
най-грозен, най-омразен.
- Недей му гледа хубостта,
но гледай му парите,
парите, мамо, още имота.
- Пусти му остали парите,
кога му не е живота.
Викнала Петранка да плаче,
да плаче, още да тъжи,
че не е взела добър стопанин...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013