* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Мама Петранке думаше:
- Ставай, Петранке, стига спа,
стига спа, не наспа ли се,
всичките булки станаха,
студена вода донесаха,
а ти, Петранке, още спиш,
ах ти, не наспа ли се?
Петранка мамо думаше:
- Стига си, мамо, гълчала,
гълчала, мамо, мъмрила,
аз не съм, мамо, ставала
и няма, мамо, да стана.
Снощи на зафет ходихме,
ядохме, мамо и пихме,
не хапнах, мамо, не сръбнах,
вредом мъжете аз гледах -
тоз хубав, онзи по-хубав,
нашия Георги най-грозен,
аз ще го, мамо оставя,
за други да се оженя.
Мама Петранке думаше:
- Не думай, бе, тез думи,
нали е, мари, имотен,
имотен и е богатен.
Петранка мамо думаше
- Ръжда му яла парите,
пуст да му е имота,
кога не му е живота!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013