* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Какво ми е чудо станало
в едно село Видинско,
за тез двама влюбени
Донка и Димитър, двамата.
От малки заедно играят,
и са се вярно влюбили.
Пуста ги любов измъчва,
кога си Донка заспива,
тя все Димитра сънува,
сънува и го бълнува,
с Димитър на сън приказва.
Кога Димитър заспива,
неговата Донка хубава,
тя се пред него явява,
засмян го поглед поглежда
и му сладичко приказва.
Димитър ръка простира,
за да си Донка прегърне,
кога се сепна, събуди,
няма я Донка при него,
сал една черга вълнена,
той я на кълбо направил
и вместо Донка прегърнал.
Донка си у тях отива
и на майка си казала:
- Мамо ма, мила мамо ма,
хайде да ме, мамо, сгодете
за Димитър, моя любовник.
Донкина майка продумва:
- Донке ле, мила мамина,
как ще ти вземем Димитър,
като е последен сиромах;
аз съм ти, Донке, избрала
Никола, баш болярчето,
че е Никола имотен,
с много ниви, ливади
и много пари безбройни.
- Ази Димитър обичам,
искам него да взема,
сол и хляб да ядем,
но с него да сме заедно.
Донкина майка не слуша,
на сила Донка сгодили.
В петък са я сгодили,
а в неделя сватбата.
Насила Донка облекли,
силом са було сложили,
тръгнали да се венчават.
И Димитър тамо отива,
да види свойта любезна,
как ще се с други венчае.
Като във църква влезнали,
попа се пред тях изправи
и си пита, разпитва:
- Любят ли се или не?
Донка нищо не дума,
а Никола гордо издума:
- Венчавай, попе, не питай!
Тогаз си Донка извади
от пъстър букет остър нож
и право се в сърце прободе.
Тъй свойта вярност запази
пред свойто либе Димитър.
Той я веднага последва
и в гроб ги двама събрали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013