* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Любили се, любили,
Донка и Димитър, двамата,
от малки дор до големи.
Където Донка да иде,
на хоро или на седянка,
Димитър и той отива,
верни си думи думаха.
Като големи станали,
Донка мами си дума:
- Хайде ме, мамо, посгоди
за Димитър моя любовник.
Донкината майка думаше:
- Димитър е сетен сиромах,
сал една хубост у него.
Аз съм ти, Донке, избрала
най-богатия в селото -
Никола, баш болярина.
Донка мами си думаше:
- Махни го тоз Никола черния,
черния, мамо, грозния.
Аз си Димитър обичам,
нека да й, мале, сиромах,
само хляб, мале, да ядем
ще ни се види кат' мед.
Донкината майка не слуша,
силом си Донка сгодили,
силом й було сложили.
Донка в себе си нож взела,
кога за черква тръгнали.
Димитър и той отива да види
неговата мила Донка,
как ще я с други венчеят.
Силом ги попа венчава
и по български адет пита:
"Обичат ли се или не?"
Никола гордо викна:
- Венчавай, попе, не питай!
Тогаз си Донка булото хвърли
и попа бързо блъсна.
При Димитра тя отиде,
та че го прегърна
и на майка си думаше:
- Жени се, мале, за Никола,
аз при Димитър отивам
и при него ще умра!...
Тя си ножа извади
и се в сърце прободе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013