* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Дафино, назлъм кадуно!
Терзии питат за шиене,
дали имате да шиеме?
- Терзии, брати терзии!
Да попитам пехера ми,
дали имаме за шиене.
Пехера й вели, говори:
- Дафино, снахо хубава!
Та имаме за шиене,
я викай, снахо, да дойдат.
Викала ги Дафина:
- Терзии, брати терзии!
Та ялайте да шиите.
Постеля им рогозина
и им кладе бел проскефал.
Дафина служба ги служи и плаче,
догледа я пехера й:
- Дафино, снахо хубава!
Що ти е, снахо, те плачеш?
Или си гола и боса?
Или си гладна и жадна?
- Мале ле, стара пехеро.
Я гледай, мале, юнаци,
ка ми се одбор одбрали,
като одбраша пшеница,
те ми се редом порели.
Пехера й вели, говори:
- Ни гледай, снахо, юнаци,
лю гледай, снахо, имане,
имане, гнило бунище.
- Имане, мале, имане
и га ми е харо на къто.
- Дафино снахо, хубава!
Харо го яла майка ти.
- Мале ле, стара пехеро!
Харо те яло тебека
за син ти, мале, за син ти,
църна ти била кърпа ти.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013