|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Поплак от богат, но грозен мъж
Мама Петрана думаше:
- Петрано, снахо Петрано,
защо спиш, мъри, Петрано,
защо спиш, не наспа ли се?
Чуждите булки, Петрано,
станали рано, месили,
месили и наготвили,
а пък ти спиш още,
не наспа ли се?
Петрана дума майка си:
- Майно льо, старо свекърво,
като ме питаш, да кажа.
Снощи сме на зефет ходили,
редом мъжете седнали,
а моят Тодор най-грозен,
най-грозен, най-омразен.
Свекърва дума Петрана:
- Петрано, снахо Петрано,
не му гледай хубостта,
а най му гледай имота,
имота, още парите.
Петрана дума свекърва:
- Опустял да му е имота,
като му няма живота,
ръжда му е яла парите!
Посабина, Поповско (Архив КБЛ-ВТУ); зефет, зеяфет - празненство,
угощение.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|