* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Мама Тодорки думаше:
- Тодорке, булка хубава,
стига си спала, Тодорке,
стига спа, не наспа ли се?
Всичките булки станали,
студена вода донесли,
а ти, Тодорке, още спиш!
Тодорка дума мама си:
- Мале ле, стара свекърво,
стига си, мамо, думала,
да не те чуват комшии,
ще почнат да ме одумват,
по хора и по седенки.
Снощи на хоро ходихме,
наред съм мъже гледала,
всичките мъже хубави,
сал нашия Тодор най-грозен,
най-грозен, мамо, най-черен.
Аз ще го, мамо, напусна,
за други ще се оженя,
за други, мамо, по-хубав.
Мама Тодорки пак дума:
- Тодорке, булка хубава,
я не му гледай хубостта,
а най му гледай имотът,
имотът, още парите.
Нашият Тодор най-богат,
най-богат, мама, болярин!
Тодорка дума мама си:
- Опустяло му е болярство,
като не ми е, мамо, по сърце,
аз ще го, мамо, напусна,
за други ще се оженя!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013