* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Мама Петранки думаше:
- Петрано, булка хубава,
защо, Петрано, не пееш,
не пееш, не се веселиш?
Всичките булки станали,
студена вода донесли,
а ти, Петрано, още спиш,
още спиш, ненаспала се.
Петрана дума майце си:
- Я мълчи, мамо, кат не знаеш.
Кога на хоро аз да ида,
наред съм мъже гледала,
всичките мъже хубави,
само наш Тодор най-грозен.
Ще взема, мамо, ще взема,
ще взема да го напусна,
за други да се оженя,
за други, мамо, по-хубав,
за други, мамо, по-беден.
Мама Петранки думаше:
- Мълчи, Петранке, не думай!
Недей му гледа хубостта,
а най му гледай имота,
имота, снахо, парите.
Петранка дума майце си:
- Я мълчи, мамо, кат не знайш!
Пуст да му остане имота,
дорде му не живота,
ръжда му яла парите,
дорде той не е като хората!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013