|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Поплак от богат, но грозен мъж
- Янко льо, мари, хубава,
пияна ли си, та дремеш?
- Не съм пияна, лелько льо.
Снощи съм гости имала,
горна и долна махало,
дерекювскине увчера,
чокмански тьожки кехаи,
врить беха родум соднали,
врить беха бели, каматни,
мойно бе любе най-чорну,
най-чорну, лелько, най-грозну -
йе ще му ворна лишенън.
- Янко льо, мари, хубава,
немой му връща лишена,
немой му гльода грознуну,
ами му гльодай льоснуну,
че му са млочку овцене,
овцене, още парине.
- Мечка му ела овцене,
ръжда му ела парине,
ага ни ми е прилика
кайно два строка иглика.
Петково, Ардинско; седенкарска (Кауфман-Тодоров, НПРК, № 923
- "Недей му гледа грозното, ами му гледай имане").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|