* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

- Майчинку, яговичку лю!
Да ме не беше главила,
лой сува лято, пролято,
лой соя летен Петровден,
лефтера да се находям,
гиздило да се наносям,
с дружкинье да се насидям!
- Доштерю, моя майчина,
ако те не бях главила,
ей сува лято, пролято,
година борже дохода,
пак ще те майка оглави...
- Мале ле, мила мале ле!
Мен не е балну и жално,
как ме си машка главила,
ям ми е балну и жално,
как ме си, майчо, главила
на негаленяк юнака.
Снощи попрелка имаше,
у по-старана сестрица,
и той бе на попрелкана;
дену седеше, тевнеше,
яга думаше, гърмеше,
през къщи ага вървеше,
та дюшеляна плющеше.
Дену севдьона седеше,
ясно бе слънце огряло,
яга думаше, мале ле,
кат га бюльбюльче пееше;
през къщи яга вървеше,
кат га пиленце форкаше.
- Дъщерю, моя майчина!
Не мой му гльода каматно,
яму му гльодай стокана -
полна ливада кошове,
под кошовенье грошове.
- Мале ле, мила мале ле!
Пусти му били кошове,
кошове, бели грошове;
грошове искат да му са,
в кошове свещи да палят.
Я ще севдьона да зьомам!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013