* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Петранината свекърва,
тя на Петрана думаше:
- Снахо Петрано Петрано,
стига си, снахо, лежала,
лежала, снахо, и спала.
Чуждите булки, Петрано,
сутринта рано станали,
студена вода донесли,
вънка и вътре измели,
пък ти, Петрано, още спиш,
още спиш, не наспа ли се.
Петрана дума майка си:
- Мале мо, стара свекърво,
стига си, мамо, мъмрила,
мъмрила, още гълчала.
Вчера съм на хоро ходила,
наред мъжете гледала,
нашият Георги най-грозен,
най-грозен, мамо, най-омразен,
аз ще го, мамо, парясам.
Петранината свекърва,
тя на Петрана думаше:
- Мър, мълчи, снахо, не думай,
таз дума за думане ли е?...
Ти не му гледай хубостта,
а най му гледай имота,
имота, още парите.
Петрана дума майка си:
- Опустяло му й имота,
опустели му парите,
кога не е живота,
живота като у хората!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013