* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

- Петро льо, моя дъщерьо,
що ткаеш платно и плачеш?
- Мале ле, мила мале ле,
немой ме пита, мале ле,
що ткаем платно и плачем.
Сношка съм служба служила,
и врид ергени гледала;
всички ергени хубави,
моено любе най-грозно,
най-грозно, майчо, най-тъвно.
- Петро льо, моя дъщерьо
немой ми гледа грозноно,
грозноно, Петро, тъвноно,
ами ми гледай, Петро льо,
хамбаря пълни с пшеница,
одая пълна с грошове,
градина пълна с кошове!
- Мале ле, мила мале ле,
ръжда му яли грошове,
мишки му яли пшеница,
пустяли му са кошове,
ага не ми е на сърце.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013